„Животът на моето албанско и по-общо казано, балканско семейство през целия двадесети век представляваше живот по гранични пунктове и прекосяване на граници. Рано разбрахме, че да се премине границата, означава да се стигне до свободата, която губехме, означава спасяване от смъртта по петите ни. Животите ни, на млади и стари, бяха белязани от границата, дори може да се каже, че с течение на времето ставахме хора-граници, където и да ни отведеше съдбата.“