Бях петнайсетгодишен гимназист, когато за пръв път се докоснах до Чехов. И сега си спомням малките кафеникави томчета с избрани произведения на великия писател на руски език.

Изчетох ги от край до край въпреки езиковата бариера, както се казва – на един дъх. Въздействието, което ми оказаха, беше неимоверно силно. Може би тогава ми хрумна и идеята да се посветя на литературата.

Сега, когато съм към края на жизнения си път, препрочетох разказите, които съм написал през годините. Най-ранният в сборника е от 1956г., а последният – от 1999 г.

В съзнанието ми се заредиха спомените за истории и хора, които ме бяха подтиквали към перото. Нямам разказ, който да е плод единствено и само на фантазията ми.

Настоящия сборник посвещавам на всички хора, които са ме вдъхновили да ги опиша.

Любен Станев