Вероника знаеше, че в живота винаги трябва да изчакаш най-подходящия момент, за да действаш. Случи се така: двама нейни приятели, трогнати от оплакванията ѝ, че напоследък не може да спи, я снабдиха с по две опаковки силен наркотик, който вземаха музикантите от едно местно заведение. Цяла седмица Вероника държа четирите опаковки на нощното си шкафче, като флиртуваше с наближаващата смърт и се сбогуваше – без никаква сантименталност – с това, което се нарича Живот.

Сега бе доволна, че е отишла докрай, и скучаеше, понеже не знаеше какво да прави с малкото време, което ѝ оставаше.

На пръв поглед Вероника притежава всичко, което едно момиче би могло да желае: красива е, има добра работа и всеотдайни родители, среща се с интересни мъже и не ѝ липсват забавления, но въпреки това не е щастлива. Тя усеща празнота в живота си, която не може да запълни с нищо, и решава да сложи край на безцелното си съществуване. Когато поглъща свръхдоза приспивателни, Вероника е сигурна, че ще умре.

Но след седмица в кома тя се събужда в психиатрична клиника. А когато ѝ поставят диагноза, според която ѝ остават само няколко дни живот, се отдава на чувства и преживявания, които никога преди не си е позволявала – гняв, страх, любопитство, любов, страст. Постепенно Вероника осъзнава, че всяка секунда представлява избор между живота и смъртта. И разбира, че всички сме дошли на този свят поради определена причина, която сами трябва да открием.