Ние сме като листа. Съществуваме благо- дарение на случайността, временно. Това е най-хубавото и най-лошото. И нищо не можеш да направиш. Можеш да седнеш на върха на някоя планина и да умуваш десети- летия наред, пак нищо няма да се промени. Можеш да се промениш към по-приемливо, но може би и това не е правилно. Може би мислим прекалено. Чувствайте повече, мислете по-малко. - Чарлс Буковски