Галиция - област, населявана от векове от поляци, украинци и евреи, мъчително разкъсана между Полша и Украйна след Втората световна война, е избрана от Анджей Сташук да приюти едно измислено от него село с ексцентрични обитатели.

Галицийските истории ни запознават с герои като:
Юзек - последният тракторист в ТКЗС-то, защото и тракторът е последен, а нови повече няма да има...
Владек - с жена и дванадесет деца, - който "не успява да се справи с тежестта на материята", защото "когато раздавали душите станала грешка и получил никакъв прекалено духовен орган"....
Янек - "рус със сини очи, нискостеблен човешки вид", който живее според слънчевия часовник, защото само той "съответства на неговото потопено в космоса естество"...
И още Кошчейни, ковачът Круг, Бабичката, Рижия сержант, Маришка, Ян Залативуй... и "армия тям подобни", потопени в "безформена, ленива действителност", беднотия и "тъга по другия свят, онзи от телевизията", докато пробват демократичния вкус на десертите "Марс" и изискаността на дрехите втора употреба.
В Галицийски истории "всичко се случва едновременно, започва преждевременно и свършва, преди да е започнало", защото "животът е кръгъл" и "мъжете ще се събудят, изтрезнявайки, на същото място", а „времето има кълбовидна форма - но това най-добре го знаят жените, защото за тях то се дели на деветмесечни цикли".
Галицийски истории - едновременно комични, затрогващи и невероятно красиви - са проникновено и малко зловещо обобщение на тежкия политически и икономически преход, започнал в началото на 90-те години в целия Източен блок.