Душата на човека, една от най-същностните творби на Ерих Фром, изследва глъбинните механизми на човешката психика и поведение като взаимодействие на противоположни нагласи, формиращи „синдрома на израстването“ и „синдрома на упадъка“.
Авторът доразвива идеите си за способността на човека да обича, като поставя по-голям акцент върху изучаването на природата на злото. Той фокусира анализите си върху естеството на индивидуалния и обществен нарцисизъм и инцестните връзки като източници на агресия, насилие и деструктивни нагласи.
Книгата впечатлява с проницателните наблюдения за противоречивата природа на човешката душа и с духовната извисеност на вярата в силата на любовта, разума и доброто.