Горчивата истина бе, че Джакс все още ми влияеше безумно силно. Той бе част от живота ми само за пет кратки седмици преди две години. Но сега се завърна. За да провали сделка, по която бях работила усилено. И, божичко, беше великолепен. Очите му, обрамчени с гъсти мигли, бяха толкова тъмни, че изглеждаха почти черни. Дълбоки и неумолими. Нима наистина съм смятала, че погледът му е мек и нежен? У Джаксън Рътлидж нямаше нищо меко. Беше твърд и жесток, безмилостен човек. Но в един момент осъзнах колко отчаяно искам да разгадая мистерията Джакс. Желаех го толкова силно, че не ме интересуваше колко ще ми струва това…