Думите ѝ станаха предизвикателство за мен, макар и казани само по телефона, не лице в лице. Писах тази книга с любов и упорство. Събирах всичко – от архиви, книги, сборници, преса. Пишех, триех, пренаписвах. И точно, когато мислех, че съм я завършила, попаднах на разследването за катастрофата с Ту-134. Болката беше такава, сякаш загубих близък човек. Но това беше нужно, за да завърша портрета ѝ – плътен, жив, истински.

Коя беше Жулиета Шишманова?

За възпитаничките си – строга, но обичана. За колегите – революционер с визия. За България – жената, която изведе страната ни на световната карта на художествената гимнастика.

Книгата е опит да се съхрани паметта – да върнем Жулиета такава, каквато беше: вдъхновяваща, отдадена, незабравима.