През 1849 година, когато е на 28 години, Достоев­ски е изпратен в сибирски затворнически лагер заради участието си в кръга на Петрашевски и обсъждането на социални реформи в Русия. „Записки от Мъртвия дом“ е книга, родена от четирите години на писателя в Сибир.

Достоевски изследва сложната йерархия на каторж­ ния лагер и записва с изумление историите на закораве­ли престъпници. За да заобиколи цензурата в Русия и за да издаде книгата, авторът приписва наблюденията си на фикционалния герой Горянчиков, осъден за убийството на жена си.

Затворът служи като микрокосмос на самата Ру­сия. Това е място на вражди, предателства и пазачи, които изпитват удоволствие от жестокостта си, но и място, където моменти на искрена доброта предла­ гат искрица надежда. Тези формиращи години в Сибир подхранват философската дълбочина на бъдещите му шедьоври, най-­вече на „Престъпление и наказание“.

„Записки от Мъртвия дом“ е дълбоко размишление върху устойчивостта на човешкия дух и мъчителната цена на изгубената свобода. Романът представя затво­ ра като трагедия, обхващаща както затворника, така и една цяла нация. И доказва, че оковите не могат да лишат човека от неговата същност. Както разказва­ чът отбелязва, затворникът никога не забравя своята идентичност, дори в дълбините на Сибир.