„Литературата е труд”, „Краткостта е сестра на таланта”, „Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма”, „Езикът трябва да бъде прост и изящен” - тези крилати фрази на Антон Павлович Чехов (1860-1904) не са цитати от „Три сестри”, „Вишнева градина” или „Иванов”, не са извадени и от някой от многобройните му разкази. Те са част от огромната му кореспонденция.

Как трябва да се живее? – ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия – как трябва да се пише? И писмата на Чехов са златен ключ към отговорите на този въпрос. Кореспонденцията му с брата Александър, с Авилова, Суворин, Плешчеев и Горки е изпъстрена с бележки за литературния труд.