Макар да съм започнала друга книга ("1794". Никлас Нат о Даг), все пак почти на шега реших да хвърля едно око на тази. Държа да отбележа, че не съм предубедена и името на Фройд фигурираше в съзнанието ми само като асоциация към психологията като наука. Т.е. до този момент съм била "девствена" относно всякакви инсинуации и мисли, за това и предполагам, че мнението ми е по-скоро субективно и изказано въз основа на лични впечатления, светоусещане и житейски опит.
За незапознатите: книгата на Сноудън е просто кратко изследване на Зигмунд Фройд - като човек и учен, а не е мемоаристика в пълния смисъл на думата. Личният му живот е щрихован и описан пестеливо, само с опцията до колко касае професионалния. И слава Богу! Предполагам, че като човек е от онзи типаж, който слабо би ме заинтригувал - авторитарен, контролиращ, генерализиращ и класифициращ, нетърпящ чуждо мнение и светоглед. Моралната му "опаковка" ме потиска и ужасява. Идея си нямам какво е да живееш с един такъв човек, пък и не желая да разбирам.
Онова, което страшно много ми допадна е идеите и разчупената му визия, която изпреварва в пъти неговата среда и закостеняло, еснафско общество. Нищо чудно, че свободните трактовки относно сексуализирането смущава толкова много. Днес неговите идеи не стряскат, нито пък предизвикват негативни реакции и може би ако бе жив, щеше да се радва на точно такова общество, в което сме в момента. Може би сегашната действителност е отражение на цялата му система и психоанализа. Повтарям се, да: Фройд изпреварва времето си и някои негови мисли наистина ми харесват.
С интерес изслушах теориите му. Особено онези, които се припокриваха с моите. Смятам, че човекът е биологична единица, висок клас животно, осъзнато (или неосъзнато, ако от тъмния ъгъл се надига Първичното То с импулсите и първобитните си инстинкти!), съзидателно или разрушително. Той се огъва, адаптира, възпроизвежда, консумира, изпитва удоволствие или се стреми към своя Танатос, дори канибализира, като последната дума изразява по-широк смисъл, поне за мен. В определени условия е нужно той да бъде потиснат, за да се впише в реда на обществото. Харесаха ми много идеите за религията, символите и тотемите. Фройд е налучкал и е тръгнал по правилния път за удоволствието и наказанието, като фабула, която би управлявала простия човек. Утвърди моята теза, че човекът се нуждае от религията, главно защото цялото ни общество - законност, правораздавателна система, морална догма - е изградена върху колоните на религиозното табу и тотема. Той е атеист и това му дава правото да разсъждава напълно обективно. Аз, като агностик, съм по-толерантна и по-склонна да променям визията си. Огъвам се. Възприемчива съм.
Сексуалността при децата ми бе изключително интересна. Фройд е първият, който открехва вратата към тази малко стряскаща тема. И понеже аз самата си имам аутист, който е с 85 процента инвалидност, ще кажа, че определено е налучкал пътя. С регресивните състояния и менталните задръжки се сблъсквам всеки ден, защото аутистите ги проявяват на инфантилно ниво, което рядко надрастват. По-скоро съм склонна да мисля, че се учат да го потискат, за да се впишат в общото цяло. Но това, разбира се, е отделна тема, която не касае изслушаната книга. Просто искам да подчертая колко иновативно е било новия поглед към сексуалността и доводът, че проблемите на психотиците обикновено се коренят някъде в детска възраст. Това определено е гигантска стъпка напред и нищо чудно, че оставя огромно наследство от разработки, които да вдъхновяват специалистите след него.
Единственото, в което отбелязвам за минус е неспособността му да "вижда" жената като обект на изследване. И това няма значение, че в личния си живот е имал сестри или че толерира дъщеря си. Генерализирането и слагането на печати върху цели групи не ми допадна, най-вече защото той сякаш отрича индивидуалността. Което е парадокс, като се замислиш. Като почитател на класицизма, антикварните предмети, литературата и изкуството, да отричаш индивидуализма, пък макар и без да употребяваш точно този термин, ми се вижда някак нелогично, нали? Твърдението, че всички писатели са психотици, които намират "отдушник" с писането си и това, че живеят във фантазии е така. Логично и правдиво е удар в целта. И все пак съм на мнение, че изкуството и литературата "живее" извън авторът. Той е вратата, ако мога да се изразя, която се открехва, за да може останалите да видят творбата. Дали е психотик, това вече е въпрос на поглед. Аз съм на мнение, че истинските творци са онези, които по някакъв начин са потиснати от обществото и това, което творят е легален израз за изява.
Да, Фройд е необикновен и отрезвяващ, прагматичен, откровен. Той е първият, произвел изстрела, който ранява жестоко тогавашния буржоазно-патриархален човек. Отдръпва пердетата от прозореца на тъмна стая и в нея за първи път нахлува светлина. Прекрасен е и вълнуващ. Не съжалявам, че посегнах от любопитство към тази книга и ви я препоръчвам с две ръце.
Мога да говоря още, но както казах по-горе, това е субективно мнение, което в никакъв случай не е меродавно и определящо. За разлика от Фройд аз НЕ СЪМ АВТОРИТАРНА И ИЗИСКВАЩА!
п.п. Прочитът е изключително добър! ❤