„От древни времена още с идването си зимата отвързва поводите на студовете си и ги пуска да хапят хората. Ядосан от тази проява на безпричинна агресия, взех, че се настървих и реших на свой ред да я хапя. Излязох тогава в най-лютата виелица навън и започнах да я ръфам, да я дъвча, да я гриза; устата ми се напълни със сняг, постепенно загубих всякаква чувствителност в небцето си, но накрая зимата подви опашка, събра виещите си студове и избяга някъде надалеч.

Прибрах се и си отворих устата, за да я затопля на печката, а от нея изпопадаха почти трийсетина премръзнали разкази. Когато ги поразгледах, за да видя какви точно парчета съм отхапал от зимата, за мое огромно изумление разбрах, че съм изплюл парчета лято.

Оставих ги да си починат няколко месеца, а после ги събрах в сборника, който Читателят в момента държи в ръцете си, с надежда, че някои от тях ще сполучат да затоплят нечия чужда зима.“