През 60-те и 70-те години, време на високоскоростно развитие за Корея, в сеулските заможни семейства е имало много слугини, дошли от провинцията без да имат ни най-малка представа какво ги очаква в столицата. Със своето трудолюбие те вършат цялата къщна работа, отменяйки напълно стопанките в богаташките домове, но в замяна не стават част от семейството, а мястото им си остава винаги в слугинската стая.

Като фон на този автобиографичен роман служи сеулският квартал Ахьон-дон, в който авторката живее до деветгодишна възраст и в който петгодишното хлапе Чана, заедно с прислужницата Понсуни, отваря очи към света и към отношенията между хората. Разделен на 72 глави, романът е посветен на трудния и пълен с несгоди живот на прислужницата Понсуни.

Понсуни се ражда в бедно семейство и още като дете, без да получи образование попада в големия град и започва да живее в дома на Чана като домашна прислужница срещу храна, подслон и дребни пари. Такива млади момичета, освен да живеят под един покрив с чуждо семейство и да бъдат техни "храненици", са можели да работят единствено в някоя фабрика или като контрольорки в градските автобуси.

Родителите, братът и сестрата на Чана често са били извън къщи и единственият човек, който е бил до нея, когато е оставала сама е била Понсуни - винаги утеха и подкрепа за малкото момиче. Когато пораства, Понсуни започва свободни връзки, среща някакъв младеж, който работи в химическо чистене, забременява от него и той я оставя.

По-нататък среща самотен баща и създават семейство, но той се разболява и умира. По това време семейството на Чана се преместват да живеят в апартамент и си взимат приходяща прислужница. Вече Понсуни се е била превърнала в тежест за семейството.

В poмaнa "Кaкa Пoнcуни", нa фoнa нa ceулcкия квapтaл Aхьoн, poднoтo мяcтo нa aвтopкaтa, нapeд c иcтopиятa нa кaкa Пoнcуни - cлугиня в ceмeйcтвoтo нa пeтгoдишнaтa тoгaвa Кoн Джи Йoн, - пo удивитeлeн cъc cвoятa дeтaйлнocт нa cпoмeнитe нaчин ce oпиcвa oткpивaнeтo нa cвeтa oт мaлкoтo мoмичe, пъpвитe и cблъcъци c чoвeшкитe взaимooтнoшeния. Преводът от корейски е дело на Со Йънг Ким, Ирина Сотирова.