Не си давах много зор с тази книга. И трябва да си призная, че началото тръгна много трудно. Мислех да се откажа, но някъде след петия час любопитството ми се отключи, така че днес изслушах последните думи.
Сюжетът е монотонен или май прочита беше такъв, не знам. Но бих дала и повече звезди, ако не бе толкова сълзливо-драматичен, че чак на моменти сладнеше. Стори ми се, че фокусът, който прескачаше в различните гледни точки разводняваше напрежението, което би се получило, ако нямаше Аз-формата и действието, което бе описано в сегашно време.
Имам някаква алергия относно действие в сегашно време. Особено пък за трилър, който следва да преекспонира визия, като тази книга. Но отбелязвам, че това е лично мое усещане, така че този негатив е само мой. Както казах по-горе, изприщих се от любовните признания. Имах чувството, че всеки ред е пропит с това "Много те обичам!" и единия пласт с писмата. Може би разбирам и защо този слой е там. Алис Фини се опитва да пресъздаде заблудата, фантазията и илюзията на един объркан ум. Но за сметка на това другите слоеве с оказаха щриховани и загубиха чара си. Примерно развръзката в сюжетната линия на Адам Райт беше няколко изречения в последната му глава от книгата. Същото се случи и с Амелия или дори с частния детектив. Епизодичните роли на Хенри Уинтър и Октобер също бяха пестеливи, до толкова че в един момент всеки идиот щеше да разбере, че са там просто за цвят, подчинени на основния персонаж.
В няколко думи ще опиша сюжета и се надявам, че ще го направя без спойлери, които да ви убият интереса. Семейство Райт предприема почивка за уикенда, за да спасят нещастния си брак по съвет на брачен консултант. Съпругата Райт спечелва на лотария тази почивка и двамата се отправят към отдалечен реновиран параклис в Шотландия. Двудневното пътешествие обаче им открива колко малко знаят един за друг и тайните, които имат помежду си отварят вратата на истинското зло, таящо се в душите им.
Позитиви и мисли върху основната идея: някои хора са един за друг, взаимно се допълват и са способни да се прикриват зад гърба на партньора си. Другата стряскаща идея е, че няма значение колко години живееш с един човек. В случая ще се позова на репликата, която много са чували: "За да опознаеш един човек, не е нужно време, а ситуация!" Та в случая на съпрузите Райт се случва точно това. И опасността да живееш в заблуда, да си мислиш, че обичаш, да се вкопчваш в илюзорни светове... Страшно опасно е!
Негативи: Дупки в сюжета, относно реалистичните факти, че няма как да скриеш смъртта на един човек и да се възползваш от името му вечно. Нито пък да изрежеш в напомпана гума на кола усмихнато лице. Може да изглежда атрактивно, ала ми се струва недостоверно, дори глупаво.
Разсъждавайки още по-навътре, психопатът няма да пилее време и ресурси в такива глупави изстъпления. Би действал по-грубо, за да дебалансира жертвата си и да всее страх и ужас. Всъщност сега осъзнавам, че ако продължа да пиша още и още, неминуемо ще попадна на още пробойни и като нищо ще сваля оценката си. 🙂 За това спирам дотук.
В заключение ще кажа, че сюжетът не ме изненада с абсолютно нищо. В един момент ми бе интересен, но после с приближаването на развръзката, вече знаех накъде ще тръгнат персонажите. Явно четенето на мистерии, трилъри и хоръри си каза своето.