Надали съществува друга земя, която да е вълнувала въображението на пътешественици и летописци по-натрапчивo от забуления в чаени листа Китай. Воден от неутолимото си любопитство, в средата на ХХ век през портите на Поднебесното царство преминава и самият Валери Петров, а резултатът е разказ от кръв и плът, присъщ на малцина майстори на пътеписа.

Удивителна е способността на Валери Петров да изразява скритата поезия на ежедневието само с няколко пестеливи и точни щриха – полуразрушената пагода редом с новостроящия се фабричен комин, танцуващия по тъмната повърхност на езерото лотосов лист, отрудената старица, привела се над фъстъковия храст. Постепенно заглъхваме в пустотата на Гоби, отнасят ни пулсиращият неон на Шанхай и пенливата снага на Янцзъ. Докато накрая не потънем в своеобразна медитация на сетивата, забравяйки суетата, дребнотемията, дори и самите себе си.