„Когато се появи детето“ е заглавието на популярна ежедневна рубрика в Радио „Франс Eнтер“, излъчвана от 1976 до 1978 г., в която Франсоаз Долто отговаря на писма на слушатели. Темите са разнообразни, препоръките – конкретни, основани на богатия й опит на психоаналитик. От първата глътка въздух до встъпването в зрелостта, от „необяснимите“ реакции на бебето до сложния свят на юношата, от хигиенните навици и подреждането на играчките до пробуждането на сексуалността – няма незасегнат проблем, с който биха могли да се сблъскат родители, баби и дядовци, учители, педагози.

Без претенцията да дава рецепти, Долто откликва с полезни съвети и напътствия. И с едно общо послание, което се съдържа във всеки ред на живия диалог. Детето не е нечие притежание, а самостоятелно същество, чиито пориви и желания трябва да бъдат чувани, разбирани и зачитани. Възпитава се с думи, с обич и търпение, с пример, не с нервност, принуда и насилие. Разговорът, общуването е пътят към сърцето на малкия човек, за да израсне той като пълноценна личност и да открие своето място и призвание в обществото. Франсоаз Долто предлага ценен източник на модели за възпитателно поведение, за мъдри отговори на предизвикателствата, които децата непрестанно поднасят на възрастните.

За Автора
Франсоаз Долто -

Франсоаз Долто (1908–1988) е едно от бляскавите имена на световната психоанализа – известна е като последовател на Фройд и съмишленик на Лакан, но се откроява с оригинален подход в работата си и интереси в областта на детската психиатрия. Уникално е чувството ѝ за хумор, както и умението ѝ да свежда психоаналитичната теория до съдържание, достъпно за всеки родител.

В България е известна със заглавията:
„Основни етапи на детството”, „Когато се появи детето“, „Всичко е език” и „Женската сексуалност”.
„Каузата на децата” е най-революционната от всички книги на френската мечтателка и визионерка. Първата част е опит да се направи историческа равносметка и да се постави диагноза, втората част очертава един нов подход към детството, третата предлага сценарии за изграждането на общество в служба на децата. Последната, четвърта част поставя основите на ранната профилактика на детските неврози.