Както отбелязва Чехов, ако една пиеса е добра, достатъчно е тя да бъде прочетена. Артистите, режисьорът и сценографията са напълно излишни.

Това е и единственото ми основание да издам тази книга – тест за домашен театър, каквото всъщност е четенето. Четенето е сцена, думите са актьори, ако се опра на другия театрален пилон.

Струва ми се, че трагикомедията е модерен опит да се съчетае изкусността на трагиците с изкуството на комиците. Известно е, че Чехов е смятал пиесите си за комедии, но те са поставяни като трагедии.

Какво се е получило с моите четири опита за εἰρωνεία и още толкова антракта? Най-вероятно – трагикомични инцести. Приятно четене!

АБ