Предвид, че съм чела "Понякога те се завръщат", "Зъл мрак, угаснали звезди", "Особени сезони", този сборник е прекалено слаб, дори за Краля... :/ Досега винаги съм вярвала, че той няма как да ме разочарова и не вярвах в приказките за Стария и Новия Стивън Кинг, но ето, че ми дойде времето да запея песента, които и други преди мен са пяли. :/ Имаше някои доста хубави разкази, но другите бяха направо жалки, сякаш ги е писал друг.

Примерно "Кадилакът на Долан". Страшно дълъг. Страшно скучен. Да не кажа тъп, тъп, че вдлъбнат. Той оглавява листата, а след него неотстъпно го следват "Краят на цялата бъркотия", "Постепенно ти влиза под кожата", "Посвещение" (този бе чак гнусен с тая сперма по чаршафите и онази, която я...!), "Гуменки", "Дяволският оркестър", "Раждане вкъщи", "Моето хубаво пони", "Къщата на улица "Мейпъл", "Петата четвъртина"...

По едно време се улових, че съм бясна. Баси! Сборник от 700 страници, а имаше толкова много разкази, които бяха или скучни, или глупости, надраскани сякаш от някой идиот, че няма накъде.

Единствените, които ми направиха страхотно впечатление бе "Нощният авиатор", "Да страдат дечицата", "Татик", "Хората от 10 часа", "Тракащата челюст", "Движещият се пръст", "Дъждовен сезон" и "Последният случай на Ъмни". Нарочно не добавям "Случаят, разкрит от доктора", защото е фенфикшън на Шерлок Холмс. При това доста скучен без ниаква тръпка, която да те държи докрая с желанието да разбереш кой е убиеца.

Както казах и в началото, тази книга бе фиаско и за да не ѝ дам една звезда, бяха само няколко разказа. След прочитането ѝ се заричам да не посягам към Новия Кинг, защото не ме кефи изобщо. Или ако го правя ще имам едно наум. 😑