Само преди два часа изслушах и последната книга от поредицата за най-колоритния и противоречив образ в криминалния и детективски жанр. Умело е съчетано фентъзи с фантастика, хорър и драма, като резултатът изненадва много приятно. Струва ми се, че с часове ще говоря за тази поредица от пет книги, която започнах на шега и не мислех, че толкова много ще ми допадне. Всъщност когато я започнах "Нюх" преди два месеца не очаквах такова зарибяване. Слушахме я вечер, когато съпругът ми се прибираше от работа в миговете преди да вечеряме и смятам да бъда откровена докрай. Мъжът ми бе във възторг от всяка част и определено се забавлявахме много.

Случаите на Бънк Ромеро изглеждат разпокъсано и едва във финалните страници виждаш цялата картина. Лично на мен този похват ми допада, а автора не само умее да разказва, съвсем не! В прозата се долавят и много теми за израстването, любовта, жертвата, саможертвата, изкуплението, болката - физическа или психическа... Позволявам си да коментирам онова, което лично много ми допада в образа на детектива-върколак. Че се учи, че постоянно надгражда самия себе си с нови впечатления и нови усещания, че е гъвкав в едни моменти, а в други праволинеен и обикновен. Мутант или не, Бънк Ромеро е като събирателна леща, в която се срещат напълно човешки търсения и дилеми. В комбинация със сюжета и заплетените криминални случаи - ето ви един грандиозен, интересен, поднесен с вкус коктейл от мега добра литература.

До този момент бях леко разочарована от българската съвременна проза. Явно попадах на клиширана, зле редактирана и написана българска книга от съвремието ни. Може би е трябвало просто да мине време, аз да се "срещна" с Емил Минчев и да променя мнението си. Да призная с облекчение, че си "струваме" на световната сцена и че автори като създателя на Бънк Ромеро трябва да бъдат признати тук на родна земя и навън.

Колкото до сюжета на "Лов"... Едва в края разбрах значението на заглавието и усетих заигравката с ловеца и жертвата. Съвсем в жанра на хубавата и качествена мистерия, финала интригува, а героите са пълнокръвни, живи и много, много колоритни! Нито една част от поредицата не ме разочарова, а петата е може би най-добрата от всички, като "Стръв" също ме привлича. С нетърпение чакам да прочета следващата част и не се и съмнявам, че ще ми хареса!

Но тъй като съм блогър, тези дни ще пусна едно пространно ревю на петте книги за Бънк Ромеро в блога си. Ей-така, без причина! Защото искам и защото е хубаво да отбележа в книжния си дневник, че съм била поразена, вдъхновена и очарована!