В това "Любовно писмо" на Кисин, един емигрант и автор с уникалната перспектива, съчетаваща ранен личен и семеен onum oт съветско време, с израстване, образование и живот във Великобритания от юношеска възраст до днес, се съдържа предупреждението на един сравнително млад човек предимно към неговите връстници, но най-вече към най-младите, към т.нар. „Милениали". Това са децата, родени в края на 20-ти и в началото на този век. Онези, коumo не знаят почти нищо за историята на последните десетилетия и много малко за причините, довели до краха на moталитарните леви утопии от болшевишки, фашистки и национал-социалистчески тип. В училище няма кой да ги просвети, в колежите още по-малко.

А дали знаят, че ужасите и кланетата, междуособиците мам, подклаждани с десетилетия от Съветската империя, бедността и ограбването са дело почти изключително на социалистически утопии, практикувани от разни диктатори, КОИТО СА изучавали марксизъм в университета „Патрис Лумумба" в Москва или в някой либерален колеж във Франция? Има ли кой да им го каже? Тази книга прави точно това. И още много други неща, които не се преподават в училищата, най-малко в Йейл". Точно както и в нашите български училища никога не се разказа истината за ужасите на комунизма и днес младите хора не разбират изобщо защо и кaк кaто общество сме стигнали дотук. И поради това винаги ще има риск да се намери някой демагог, който да им обясни, че е много хубаво да има пак социализъм, на всички да се раздава по равно и да лъжеш, че работиш, те да те лъжат, че ти плащат, а Народната милиция да ме пази, да не би да избягаш на Запад.

Д-р Любомир Канов