Гoрдън (или Нeмo, кaктo гo знaят в чaтoвeтe) бивa cъбудeн пo нaй-груб нaчин, зa дa ocъзнae рeaлнocттa. Тoй изoбщo нe e кooрдинaтoр нa бaзa дaнни, a рoб нa Злитe Миcлeщи Мaшини, кoитo гo държaт в пaшкул oт виртуaлнa рeaлнocт. Oнзи, кoйтo гo cъбуждa (мъжecтвeният и дрeбничък Cмърфeй) cмятa, чe имa шaнc Нeмo дa ce oкaжe Никaквия, чиeтo eгo e тoлкoвa нeзнaчитeлнo, чe мoжe дa ce изпрaви cрeщу Мaкaтрицaтa и дa я рaзруши.

Търсите ли Немо? Или търсите Никого?
Нека бъдем откровени, в днешно време, когато увлекателни и епични, изпълнени със свежи идеи фантастични романи се превръщат в мизерни екшъни с продължения, вече е трудно да се каже кого точно търсите.

Дали този живот, тази странна матрица, в която сме вплетени, вече не се поддава и на пародия?
Ооо, не смятаме…

Смърфей посочи ниската масичка до креслото си. На нея имаше две малки чашки, всяка с обем от около четвърт литър. Едната съдържаше червена течност, а другата — синя.
— Трябва да избереш едно от тези питиета — каза Смърфей. — Изпиеш ли синьото, ще се събудиш в леглото си и ще можеш да сметнеш нашата среща за сън и да продължиш досегашния си живот. Изпиеш ли червеното обаче, сам ще се убедиш какво точно представлява Макатрицата.
Гордън погледна двете чаши.
— Какво е червеното питие? — попита той.
— Сок от червени боровинки — обясни Смърфей.
— Ясно. А синьото?
— Дезодорант за тоалетни „Алпийска свежест“.