Марк Аврелий е един от най-прочутите римляни, но не заради военните си постижения или реформи, а заради философските си възгледи. Последен от петимата т. нар. „добри императори“, той е свидетел на началото на упадъка на Рим през втората половина на II век и това се отразява на идеите му.

Доналд Дж. Робъртсън проследява не само събитията от неговия живот, но и вътрешните му борби по целия му път от съзерцателно момче до владетел на огромна империя. А пък древните извори говорят, че за него стоическата философия не е само теоретичен идеал, а практически инструмент при вземането на решения.

Император, философ и неспокоен дух, който пос­тоянно търси баланс между дълга, добродетелта и собствените си слабости – това е Марк Аврелий. Той събира размислите си в малката книжка „Към себе си“, а през вековете тя се превръща в своеобра­зен манифест на стоицизма и наръчник за сдържано поведение и добро управление.