Ариета Филипо, главната героиня на романа, израства в Сараево, следва в Париж и живее в Берлин. Войната в Югославия я лишава от родния ѝ дом и от близките ѝ и слага край на сигурността в живота ѝ. Отдавна напуснала страната, младата жена носи със себе си само спомените си и една маса от черешово дърво, която е наследила от баба си. Пази масата от години, взима я със себе си, където и да се премести. Масата разказва всичко, на което е била свидетел през годините, дървото съхранява щастливите лета, прекарани при баба ѝ като дете.

Разглеждайки стари снимки, Ариета хвърля светлина върху собствения си живот и продължава да търси себе си. В мислите ѝ все още се промъкват хората от миналото - семейството ѝ, първото момче, което целува, първият мъж, когото обича, приятелките, които понякогя я спасяват от самата нея. Спомените връщат със себе си болката от разбиването на семейството ѝ, смъртта на малките ѝ братя и изгубената любов. Старите грешки са оставили множество белези в съзнанието на Ариета, които тя продължава да носи.

Книгата обхваща седем дни, през които Ариета се завръща мислено в детството и младостта си, за да открие своя път към истината и да намери най-после покой. В новия си апартамент в Берлин, в стаята на птиците, където тя всеки ден брои преминаващите лястовици, тя търси начин да приеме миналото, за да продължи в настоящето. Събира парченцата, останали от изгубените хора и места, превръща старите чувства в основа за ново начало, изгражда новия си поглед върху света.