Не мога да си изкривя душата, гледала съм филмите - и шведската версия, и английската. Но пък ще добавя сега, че както винаги книгата е много по-добра от филмовата си версия. Има разлики в повествованието, разбира се, особено края. Филмът със Стелан Сакрсгард е толкова "орязан" и нелогичен, но пък сега като се замисля, май си е в реда на нещата. Информацията в книгата е огромна, пък и тя преекспонира мнение.
Антисемитизмът ме е вълнувал и определено ще ме вълнува до края на живота ми. Идеите са разнообразни, пък и няма сиви зони за приемане и отричане. Да, хареса ми Милениум! Ще запомня книгата с невероятния персонаж на Лизбет Саландер - самата тя жертва на системата, но достатъчно силна да извлече ползи от нея, дори когато заема противоположна позиция. Навежда ме на мисълта за покриването на картите за вменяемост - до колко си способен сам да се грижиш за себе си и имаш ли нужда от настойник, който да определя жизнения ти път. Лизбет е типичен пример за незапълване на норматива за нормалност в обществото, но това в никакъв случай не я прави по-малко способна да взима решения, да е логична или да няма душевен морален скелет, според който да кове разбиранията си. Хареса ми заигравката със системата, може би защото аз самата излизам извън нея и ми е по-лесно да я виждам в целия ѝ пошъл изглед - проядена, безкрайно нечовечна и поробваща.
От друга страна хедонистичната природа на Блумквист ме отблъсна донякъде. Не ми хареса тази сексуалност - освободена и натрапваща се през целия сюжет. Предполагам, че е до моята натура и вероятно касае само мен. Може би инстинктивно харесваш или мразиш даден герой, защото се "имплантираш" спрямо неговите решения и мисли. Ето защо аз съм встрани от модела на Блумквист и разюздания му сексуален живот - неустойчив, лесно провокран и без стабилен приоритет за бъдеще. В този ред на мисли се проявява главното противопоставяне - Лизбет и Блумквист са коренно различно, но иронията тук е очебийна. Сексуалната разкрепостеност може да бъде приемана, дори да се движи по ножа на общественото мнение. Тя не парадира с показност и това някак я спасява.
Видях още няколко идеи, които ще отбележа тук в качеството си на откривател. Гордея се с умението си да ги виждам под пластовете сюжет и герои.
Една от основните идеи, която ме удари буквално като шамар. В нашето модерно, цивилизовано общество, единствената монета, която струва скъпо е тази, с която търгуваш, за да скриеш личния си живот. Обикновено неприятната информация за личността ти остава някъде назад, паметта на хората е слаба, губи се през годините, ала компютъра е като библиотека. Всяко малко провинение се записва като файл или снимка. Не би могъл да изчезнеш от системата, каквото и да направиш. Информацията се складира и тя е нещото, което те дискредитира. Може би и за това Лизбет е хакер - контролът на данните на един човек в нашия свят те превръща в бог. Колкото по-грозни неща криеш в миналото си, толкова е по-лесно да бъдеш унищожен от същата система, в която представляваш само брънка от дълга, дълга верига.
Другата идея за антисемитизма ми хареса повече. Тук криминалния елемент на книгата ме увлече в разгадаването на мистерията за изчезналата Хариет. Семейство Вангер са един от стълбовете на Швеция. Коцернът води началото си далеч в миналото, за да впие пипалата си икономиката на държавата. Прогресът е неминуем, разбира се, ала всичко си има цена. В този случай цената е простичка - трупове на жени, библейски цитати, почти лирично отклонение от догмите на развиваща се индустриализация. Стиг Ларшон те навежда на мисълта, че всеки напредък се нуждае от двигател, който захранва машината. В случая тази машина се захранва от кости, плът и сълзи на жените. "Мъжете, които мразеха жените" е несъмнено много добро заглавие.
За в момента слушам книги, но предполагам, че скоро пак ще се върна на трилогията, за да я изслушам докрай. Гугъл ме уведомява, че следващите книги от Милениум са съответно "Момичето, което си играеше с огъня" и "Взривената въздушна кула".
п.п. Сетих се да кажа, че във втория филм от шведската версия за Милениум участва българина Георги Стайков като брутален руски мафиот. ❤