Поезия на парадоксалното, сюрреалистично изживяване на любовта, зад което в един момент проблясват тъмни езера от неочаквана болка, в друг – лъчи от нежност. Сурови стихове, чиято енергия създава небеса, но и тежки, буреносни облаци.

Петър Чухов

Колко дълга и самотна е безкрайността с и без другия? А за колко кратко може да се намерим на няколко страници разстояние в „Момичето със слънчевите кафявости”...

Емине Садкъ