Леле, леле! Задъхващи обрати в сюжета и изненади до самия край... Съвсем в самия край и ФРАС! изненада, приятели! Не знам до колко да бъда изчерпателна и обяснителна, обаче отново ще се пробвам, но мисля, че думите ми ще бъдат не толкова описателни и живи, колкото прозата на автора.

Честно да си призная в първата и втората книга следях живо нишката на разследването. Удоволствие ми правеше след всяко разкритие да се тупам по гърдите и да се хиля като олимпиец със златен медал: Ха, познах! Ха, ей ама съм много умна! Обаче в последните две, особено в тази част, просто се отпуснах назад и се наслаждавах без да се правя на детектив. Просто ми бе интересно другите аспекти, не толкова обратите или изненадите.

С интерес започнах вече "Лов". Обаче държа да отбележа, че в "Мъст" финалните акорди в епилога, ми отнесоха главата. Съвсем буквално! Боже, колко обожавам конспирации, а тук нещата са толкова навързани и главозамайващи, ще се страхувам, че в момента пиша едно и също. (Преди време една авторка ми се изцепи на лично съобщение, че думата "конспирация" имала много лоша конотация и ми се разсърди като ѝ казах, че ми харесва конспиративната ѝ теория! Останах с пръст в уста. Аз съм от едно много дърто поколение, което е отрасло с "Досиетата Х" и думата конспирация за мен означава много, много обрати и изненади, а това е плюс, човече! За това и моля за извинение господин Минчев, че употребявам тази мръсна, грозна дума "конспирация" за неговото творчество, но искам да уточня, че за мен той е написал възможно най-доброто, което съм чела досега. В никакъв случай по-малко!)

От всички думи казани до тук, започвам следващата част за Бънк Ромеро и знам, че и този път няма да остана разочарована! Благодаря ви!