Знам, че цикличността на времето е опасен капан, който спира пътя ни напред, защото ни върти в кръг от фалшиви очаквания и моментни състояния, и все пак, като гледам колко силно грее слънцето сутрин през пролетта, как всичко е зелено и колко леко се ходи без онази ужасна камара зимни дрехи, усещам как идва лятото. И хем знам, че е просто обикновен сезон, в който също могат да се случват разнообразни гнусотии, но виждам как и аз, и хората по улицата някак неусетно се поддаваме на силата на позитивното мислене и ни обзема такъв безпочвен оптимизъм, че някъде между сенките от недоспиване и бръчките от стрес, грейват почти автентични усмивки на хора били щастливи по-често през лятото.

И няма никакъв смисъл някой да ни лекува от тази приятна заблуда като ни обяснява, че времето е линейно и в него, ако нещо се повтаря, то е по случайност, а не защото е закачено за слънцето.

Затова тази книга няма други претенции освен да ви предаде потока на съзнанието на човек, който се върти във въртележката на времето в началото на 21-ви век.