Лицето на Невена е винаги такова, каквото трябва да бъде. Сякаш измислено, за да те смущава. За да те влюбва. Има неща, които не могат да се научат. Едно от тях е лицето. То е обещание за собствен свят, който се опитваш да разголваш. Без да нараняваш. Лицето никога не е лице за всички. То е лице за този, който умее да чете човешките лица. Да разговаря с чертите. Да целува мислите. И чак накрая да приближи устните. За да прогледне през тях дълбочината на един живот. Всичкото това болене.