„(Не)възможният Адолф Х.” продължава изследването на дълбините на човешката личност и търси да открие как един обикновен човек се превръща в чудовище, предотвратим ли е този процес и различни ли е този човек от нас, считащи себе си за добри.

С „емпатия, но без никаква симпатия” според собствените му думи, Ерик-Еманюел Шмит иска да опознае Хитлер, човека, себе си, всеки от нас, без преструвка и маска. Целта му не е да пренапише историята, а да се склони над човека с разбиране, да въобрази друг път за него и за света.

В действителност Шмит избира да говори най-вече за младежките години на Хитлер до Първата световна война. Средният читател не знае много за тази епоха. И изведнъж с ужас и удивление открива, че намира персонажа за по-скоро човечен.

Хитлер е имал красива мечта - да стане художник - и до провала си е бил приятен за общуване човек. От студент той се превръща в бедняк. И това отлъчване поражда озлобление. Той успява да се интегрира повторно единствено в резултат на войната. И внезапно в неговите очи войната се превръща в жизнен принцип. Разгромът на Германия през 1918 е поредната травма.