Александър Вутимски (1919-1943) като Алеко си отива напълно сам в житейско отношение: на 24 години в санаториума на Сурдулица, тогавашна Сърбия. Той е шестата жертва на туберкулозата в своето семейство. Годината е 1943-та.

Дарбата му е била достатъчно силна, за да пише в списание „Златорог” още от май 1939-а, когато няма двайсет. Известен повече със стиховете си, в този том са събрани неговите разкази и есета – книга, с която отбелязваме 100 години от рождението му.