Романът „Обикновена история“ е разказ за живота и вълненията на хората по време на прехода от тоталитаризъм към демокрация в България от края на ХХ и началото на ХХІ век. Размисли на два типа индивидуалности – тези от категорията на мислещите и другите от групата на вярващите. Една поредица от случки и събития, с които се сблъскваме ежедневно, но често подминаваме, събрана под общото за всички нас определение обикновена история.