Чудовище, което яде спомени и живее в килера под стълбището, се освобождава от оковите си;
сомалийско момиче в училището ѝ в Донегал се оказва по-силно, отколкото изглежда; под жасминовия храст в Андалусия жена очаква откраднатия ѝ преди 33 години син;
на края на града двама братя несъзнателно се замесват в игра, която завършва със смърт.

Всеобхватността и разнообразието на тези разкази са безгранични, като се простират между реалното и въображаемото.

„Онемяла тишина” представя свят от неочаквани ъгли, където обикновеното се превръща в необикновено, а необикновеното се възвисява до сюблимно. Това са разкази, изтъкани от състрадание и чувство за хумор, и възвестяват появата на свеж нов глас в съвременната ирландска литература.