Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, е самотата на човека. Тази самота обикновено е следствие преди всичко от жестокостта на обществото, което по различни причини го е отблъснало.
Тук авторът представя цяла галерия от неудачници, с които се сблъсква един чиновник, готов да извърши дори престъпление, да убие своите най-близки, защото никой не го разбира и той не намира смисъл в живота, който води.