Временно общество

Беше толкова красиво,
че имаше само едно задължение -
всеки ден да си недостъпна.
И ти го изпълняваше.

С омагьосваща усмивка -
очите, зъбите, устните -
страх ме е да ги описвам,
ще сгреша в подробностите.

Красива и предизвикателна,
С изкусителна чупка в кръста,
ставаше неочаквано общителна -
тогава изглеждаше притворна.

И колко се възмутиха всички,
когато сутринта разбраха,
че отдавна си в неговата стая.
На онзи, най-лудия от нас,

който всеки ден монотонно
ти се обясняваше в любов.
Беше ли му повярвала?
Или се умори да не вярваш.

Палми Ранчев