Книгата събира изцяло три стихосбирки на Пламен Дойнов – „Балът на тираните“ (2016), „София Берлин“ (2012) и „Истински истории“ (2000) и избира отделни стихотворения и поеми от „Висящите градини на България“ (1997), „Любовникът и Маестрото“ (1993) и „Post Festum” (1992), както и няколко най-ранни стихотворения. Тя може да бъде четена и като първата лична антология на Пламен Дойнов – карта за индивидуален лирически свят, начертана върху ценностния хребет на годините от началото на ХХІ век.