Желанието ми за прощаване с теб, уважаеми читателю, сега в моята 75-годишнина е доброволен и предвидлив опит да изпреваря изненадите на съдбата. Не знам дали ще успея, преди да се разделя завинаги с теб, да подредя своето Причастие в 150 мои избрани поетични заглавия! Но поне вежливо и щедро да съм се простил с този свят, със своите близки и приятели, преди да съм отлетял, освободен от всички земни страсти, към Небитието.

Обичам ви!

Живях влюбен в успеха на моето семейство, мечтателно се взирах в бъдещето на всоя народ и бях искрено тревожно загрижен за съдбата на човечеството! Падах и се изправях, среща се и се разделях, вървях и спирах, побеждавах и губех, тъгувах и се радвах, плаках и се смях, обичах и мразих… Но винаги пишех стихове, градих със страст своя духовен дом.

А нали никой нищо не е взел със себеси, разделяйки се с този свят, затова завещавам мечтите си на вас, хора от бъдещето!

Прощавам се с всички щастлив и широко усмихнат!

Любчо Иванов