Сараево, април 1992 г.

Едно десетгодишно момче слуша радио у дома, когато първите взривове раздират града. Скоро училището, игрите, приятелствата и семейният живот се превръщат в част от нова, жестока всекидневност - сред мазета, панелни блокове, глад, обстрели, черен хумор, квартални банди, стикери „Панини“, Бон Джоуви и сините каски на ООН.

„Радио Сараево“ е роман за детството, което не свършва с началото на войната, а продължава въпреки нея. За едно момче, което се учи да различава снарядите по звука, да оцелява сред руините, да приема непоносимото като нормално - и постепенно разбира, че оцеляването също има цена.

Суров, смешен, болезнено точен и напълно лишен от сантименталност, романът превръща личната памет в литература за войната, приятелството, семейството и онези невидими отломки, които остават в съзнанието на оцелелите дълго след последния изстрел.