Уличката вече я няма.

Събориха къщите, отрязаха липите, откараха с огромни камиони паветата от площадчето.

И хората ги няма.

И птиците отлетяха.

Но аз – онова малко някога момченце, продължавам да сънувам уличката, никой не може да я изтрие от паметта ми. Нея и героите на тези истории: Палазов, Мина и Лина, Стефан, Макс и Мара, Божко и Дебелата Вера, Боби, Ореа, Христина и Постол.

Всяка вечер се моля за упокой на мъртвите ми близки и приятели, за здраве и щастие на живите се моля. И се чувствам все по-грешен.

И пак се моля.