Росица Радулова започва да пише, когато е на 14 години, повлияна от поезията на майка си Мария Радулова, патриарха на българската литература Иван Вазов, немските и руските класици. По-късно открива и творчеството на много български поети, като любими й стават Петя Дубарова, Димчо Дебелянов, Веселин Ханчев, Николай Лилиев, Петър Чухов.

Публикувала е стихове в списание "Родна реч".

Обект на нейното творчество са природата, човешките взаимоотношения и любовта в различните й измерения. Това е първата й стихосбирка, съдържаща част от нейните стихове. Подредени са в реда, в който са писани през годините.