И тази част не разочарова! Напротив! Бе задъхваща, много добре поднесен сюжет, изненади, които 'сюрпризираха' очакването, развръзка, която даде препратка за следващата част... Изключително много съм впечатлена и макар да съм си имала вземане-даване с литература, откакто се помня, книгите за Бънк Ромеро ме впечатляват. Шапка ви свалям, господин Минчев! Ако сега някой ме попита: "Хей, кой ти е любимия съвременен български автор?", мисля, че няма да е изненада за никого. Веднага ще посоча вашето име.

Така де, в началото си рекох: Боже, скука ще е! Какво може да изненада, когато главния герой се намира в затвора? Ала вие разбихте на пух и прах клишето. Всъщност ако бъда докрай откровена мисля, че откривам много идеи във Вашата книга, които съм срещала и в други подобни, най-вече, когато сюжетът се развива в затвора. Идеите са ясни и предполагам е хубаво да ги подчертая и тук - как да останеш човек, когато си затворен като животно и привкусът на приятелството, което може да деградира и да вземе съвсем друга посока. Естествено, тези теми са свободна интрепретация, те не са откриване на "топлата вода". В днешно време всичко е вече написано, изговорено, филмирано, уточнено... За авторите остава да разработват едни и същи теми. Важното е по какъв начин ще бъдат поднесени. В този случай ви се възхищавам! Наистина сте успели да ангажирате идеите, обособили сте своята интерпретация и начинът, по който сте успели да го направите... Евала! Просто... евала!

В мен се зародиха много въпроси за престъплението от любов и колко може да бъде престъпна любовта, която е домогната с нечовешки средства. Всяка една визия в тази книга за любовта ми допадна! Жена съм все пак и макар да не е оправдание, това обяснява донякъде колко ми хареса третата част. Като структура е коренно различна от първите две и не знам на този етап дали това ми харесва повече. Каквото и да кажа, обаче ще е малко.

Интересното при идеите за затворите е това, че подобни книги те учат как да живееш. Съгласна съм с позицията на Дядката за малките победи. За шоколадчето, за кофеиновите таблетки и кока колата, за книгите, за посещенията, дори за слънчевите лъчи... Това са малки, безплатни нещица, които са способни да лекуват и да те правят повече човек, отколкото всичко друго. Любовта, привързаността, приятелството се усещат повече, когато са ти отнети и когато си между четири стени с други хора. В такива моменти не си човек повече, отколкото другите. Напротив институцията те принизява, обругава, подиграва, озверява... Изключително е важно е да останеш човек, дори когато външната среда не ти позволява това.

Съжалявам, че съм толкова обяснителна, но държах да си кажа какво мисля и да ви уверя, че продължавам към следващата част. Започвам да се чудя обаче дали да не протаквам. Не ми се ще приключенията на Бънк Ромеро да свършат!