Кафето е един микросвят, една "Божествена комедия", коя­то трябва да се изчете за 30 секунди. Всяка чаша кафе е отделна история. Има някаква силна спойка, която прави от тези свързани елементи едно стабилно цяло - ка­фенето, както и кафето в чашата, и зърната, от които е направе­но. Но всяко кафе е с различна консистенция и с различен вкус, както и хората са различни. Тъй като всички пътища водят към кафенето (или поне минават през него), много е важно всеки да успее да намери своето кафе.

Масимо е над трийсетте и е собственик на малко кафене в сърцето на Рим. Всеки ден, когато слънцето изгрява и улиците на града се събуждат от сън, той отваря своето заведение. Прави първото кафе за себе си. После редовните му клиенти идват един след друг и сред различните аромати на подправки и прясно смляна арабика започват сутрешните закачки, шеги и клюки. Масимо приготвя на всеки от тях любимото кафе - с женшен, с много пяна, корето със самбука. Това е неговият живот и няма нужда от нищо друго.

Докато един ден не влиза млада жена - с лунички, изумруденозелени очи и с вид на туристка. Тя изглежда неуловима, далечна, мистериозна, не знае италиански, а на всичкото отгоре пие само чай! Масимо все пак успява да разбере името ѝ - Женевиев, и това, че семейна тайна я свързва с неговото кафене. Той иска да разчупи леда между тях, като я запознава с редовните си посетители и с неповторимия чар на Рим.