„Книга с поезия, която събира в себе си уязвимостта и селата на всекидневието. В нея домът и улицата, София и Равело, тишината и шумът на делника се преплитат в едно непрекъснато движение на памет и настояще. Стиховете са едновременно интимни и социални, лични и публични. Разказват за малките жестове, които ни крепят, и за тежестите, които можем за оставим зад нас. В тях има любов и умора, хумор и примирие, прозорци към светлината и сенки от най-обикновени дни.“

Стефан Иванов

„Харесвам лиричната наблюдателност на Адриана и начина, по който през нея поетизира ежедневието. Обичам и материала, от който са направени дните ни и който понякога е съдържанието на пазарска торба или струпани на леглото несгънати дрехи, или случаен поглед, хванат в лудницата от образи. Това са малки поетични обекти, които лесно могат да бъдат подминати. Но Адриана ги улавя и ги гледа с любов, към която и аз съм съпричастна.“

Виолета Радкова