Още навремето сатирикът Стан (тогава Станимир) Рашков търсеше, откриваше и описваше абсурдите в нашата Страна на розите (и на склерозите). По-късно той замина за Страната на лалетата, но запази сатиричния си поглед към „милите ни, родни картинки”, които от оня „нормален” край на Европа изглеждат още по-абсурдни. В своята последна книга сатирикът се връща у нас, в Страната на чудесата, наблюдавайки живота от седалката на такси – като чужденец, пристигнал отдалеч, но и като българин, който никога не е напускал „своята мила, родна страна”.

Но докато „Такси”-то му стигне до българския читател, Стан си тръгна завинаги – в онова далечно пътуване, от което никой не се е върнал.

Сигурен съм обаче, че присмехулните му очи продължават да ни наблюдават, сега пък от небесната гледна точка – колко ли нелепо му изглеждаме оттам?

Михаил Вешим