В свое радиоинтервю авторът казва:
"Роман, който е привидно пълен със смях и лукавство, но чиято идея и структура почиват върху две дълбоко трагични явления - расизма и антисемитизма.
В него показвам до каква степен европейката мисловност е обладана от нацизма, който не успява да прогони от себе си и едновременно с това до каква степен германското подсъзнание е белязано от евреина.
Този роман е проблемът на моето собствено подсъзнание, в което се таят ужасът от нациста и трагедията на евреина, от които се опитвам да се отърся.
Изживявам този проблем толкова трагично и тежко, че единственият начин беше да подходя към него през смях, иначе не бих могъл дори да се докосна до него.
Надявам се, че читателите няма да се подведат. Хуморът, който използвам, и който помеждудругото смятам за еврейски хумор, е всъщност вик на отчаяние и предсмъртна агония."