"Ние сме длъжници на мъртвите. Дължим им най-главното: честно отношение към тях. Защото следването на максимата "За мъртвите добро или нищо" ни превръща в тотални лъжци. А да лъжем мъртвите е по-лошо дори от това да ги крадем."

Това биха могли да са встъпителните думи на сборника с некролози и пътеписи на Йордан Ефтимов. Сюзан Зонтаг, Джеръм Селинджър, Джон Ъпдайк, Йосиф Бродски, Питър Стросън, Волфганг Изер, Уейн Буут, но също и Ивайло Петров, Йордан Вълчев, Йордан Радичков, Константин Павлов, Христо Калчев, Кембълът са част от личностите и творците, за които в тази книга се говори откровено, без ръка зад гърба. Същото е и с местата. Йордан Ефтимов е безпощадно честен не само към мъртвите поети, писатели и философи. Той казва в прав текст каквото знае за българската литература и мястото й в контекста на световната. Така постъпва и с българина изобщо.