AI Overview ми съобщава това: "1794 г. е година, белязана от разгара на Френската революция, започваща в сряда. Ключови събития включват края на „Големия терор“ след ареста на Робеспиер на 27 юли. Това е и годината на раждане на множество учени, като немския химик Айлхард Мичерлих. Също така е втора част от историческата криминална трилогия на Никлас Нат о Даг."

Всъщност търсех корицата на българското издание на "1794", но ето, че все пак си припомних исторически събития. Прочетох я в болницата между другото, докато ми слагаха системи, мереха температура и кръвно налягане и се опитвах да игнорирам звуците от телевизора, чиито канали бяха застопорени на турски сериали и "Ергени". Разбира се, ако зависеше от мен, телевизорът щеше да е изключен и щях да стоя в пълна тишина, да гледам през прозореца на болничната стая към площадката за хеликоптери и да съзерцавам февруарското небе, ала не би... Както и да е!

Прочетох книгата на паузи, защото не ми се искаше да свършва, като тук Винге приема образа на Емил. Сесил е мъртъв, ала до средата на историята, дори не ми се искаше да повярвам в това. Очаквах след някоя и друга страница, той да се появи и каже: "Ехо, преметнах ви! Инсценирах смъртта си, защото надуших заговора и предположих, че ще е по-добре да се покрия и да наблюдавам отстрани!", ала не стана точно така. Докато в предходната "1793", сюжетните линии бяха загатнати, тук те продължиха с остра полемика. Трябва да се допълня, че в първата книга отбелязах политическата ситуация като фон, ала във втората тя приема съвсем други параметри и предполагам, че в третата книга ще се окаже главно действащо лице. Реализмът е толкова брутален, че е способен да те разтърси до мозъка на костите си. И тук Никлас Нат о Даг не изневерява на стила си и му благодаря, че поддържа тази интрига със същия нюанс, както в първата "1793".

Ще си позволя да разсъждавам на глас, като се надявам да не заблудя читателите, които ще прочетат трилогията след мен. Мисля, че в последната книга ще се отгърне целия воал и ще обедини предходните книги. Виещият вълк на корицата на "1794" не може да бъде случаен. Винге и Кардел ще открият целия заговор - онази долнопробна безчовечна клика, която се забавлява с осакатяването на хора и причиняването на смърт, некрофилия и най-долни, нечовешки практики. Кетон бе само вратата към тази глутница и несъмнено Нат о Даг ще свърже тях със шведския политически елит. Все пак да си направиш маска с вълчи челюсти и да виеш като животно над трупа на младо момиче, което преди това си бил и изнасилил не би могло да означава нещо друго, нали?

Съжалявам за спойлера, ала не успях да се въздържа. Не знам дали предположенията ми ще се окажат верни, но каквото и да е подготвил писателя в последната си книга, едва ли би могло да ме разочарова. Отбелязала съм в Гудрийдс, че я чета, ала все още не съм започнала. Удължавам си удоволствието и не искам току-така да свърши, защото след това не знам дали ще си намеря книга, която да ме развълнува толкова много. Изключителна, жива проза с несравним стил на писане. Готическите елементи оживяват с всичките си цветове и багри - един променящ се брутален калейдоскоп, който открива тъмните ъгълчета на човешката душа, зарината под слой мръсотия и кал. Никлас Нат о Даг смело бърка в нечистотиите, изважда мъртвите плодове на човешкия разпад, аморалност и безпътие и ги показва на масата за дисекция.

Страхотен. Невероятен. Безкрайно проникващ и обсебващ!

Препоръчвам само за ценители!