През 1968 г., преди половин век, Ориана Фалачи създава някои от своите най-добри журналистически текстове. Това е времето, в което тя непрекъснато е на път – от Виетнам в САЩ, оттам в Мексико, пак Виетнам, Хонконг, Индия. Тя винаги е в горещата точка, където се случват някои от най-значимите събития, определили хода на историята през втората половина на XX и променили духа на времето, начертавайки тенденциите, които насочват политическия и културен живот по света и до днес. 1968 г. наистина е преломна и в своите репортажи и интервюта, Ориана Фалачи успява да улови духа на епохата и да се превърне в летописец, от чиито свидетелства и днес можем да съдим за това колко ужасна е била виетнамската война, за какво са се борили и умирали студентите в Мексико, дали са верни, или не официалните версии за убийствата на Робърт Кенеди и Мартин Лутър Кинг, какъв човек е Никсън, какви – Мао Дзъдун и Далай Лама.

Ориана Фалачи строго спазва журналистическите стандарти, придържа се към фактите и се опитва да дава глас на всички страни в конфликтите, които разкъсват света и го преобразяват. Ясно обаче личи нейната симпатия към онеправданите, към бунтуващите се, към смелите хора, които по всички населени континенти се опитват да разкъсат оковите, да изгонят диктатори, нашественици, колонизатори и да започнат сами да определят съдбата си.