Поемата “В меката есен” (1960) е не само великолепна социална панорама, своеобразна диагноза на българското общество през 60-те години на XX век, но и безжалостна нравствена равносметка, саморазголване, самоанализ и в личностен план, и като естетико-художествени търсения. Тази поема се появява, когато в обществото ни започва политическо и социално размразяване. След годините на култ към личността и редица трагични деформации в развитието ни, след годините на сектантски залитания, ограничаващи свободата на индивидуално творчество, започва топенето на ледовете. С “В меката …
Драма и поезия
