Каквото и да говорим, както и да го определяме, хулим или възхваляваме, Кадийски е фигура, безспорна и непоносимо ярка личност, явление, бих казал, природен феномен, запречил кръгозора ни като планината, в подножието на която живее и не спира да бълва стихотворна реч. Пъплим по баира и се дивим на разни лъскави камъчета и цветенца, късаме ги и хербаризираме между страниците на книгите вкъщи, галим камъчетата и тръбим, че са скъпоценни. А подобни „стъкълца“ са пръснати с хиляди из сонетите му. …
Съвременна българска литература
