В романа на Николай Табаков всичко (герои, помисли, обстоятелства, причини, следствия, сюжетни планове) е изключително подредено, привързано и поставено в перспективата на единната и сложна човешка мотивация. Отгоре, върху всичко, е тривиалната матрица на идеята за смисъла на живота. Обаче героите са нетривиални, те са необичайни човеци, белязани от мястото, където пребивават – планината. И там всичко се върти в друга посока – защото градът е далече; защото планината е друга цивилизация, където оборотите на живеенето са някак по-мудни, където …
Съвременна българска литература